Миграцията и младите - Конкурс с награден фонд 200 лв - Очевидно неспечелен

Ще пиша тихо, за да не бъде смачкан невежият ми опит да встъпя с мнение. Ще пиша кратко, за да не доскучава, но ще е смело, че подобаващо да бъде наречено глупаво. Защото това сме готови да си помислим за 200 лева. Достойнството е в социалната мрежа и с форумните мнения. Там отстояваме граждански позиции. Настъпва само неловко колебание, когато сякаш единственият ти шанс да се качиш на "патриотския" пиедестал е да протестираш, но уж умен си кадърен, кадърен още досетлив, някак не знаеш откъде да я почнеш, пък и захваната, никъдето до всякъде води, но не и до решение. Нямам увод, не ми пука, тук е хаос. Нашият сладостен натъманен хаос. Искам си рецензията. Искам някой да ми обясни как не съм си аргументирала антитезата. Искам да ми бъде поправена пунктоацията. За 20 години трябваше фейсбук да се появи и да изкормва очите и сетивата с правописните грешки на децата ви, че някой да се жегне. Ставаме студенти, че да ходим по бригади. Мирогледи, калейдоскопи, микроскопи. И някои се върнахме. Биеха ни се цигански шамари в подпухналите очи. Гледаме си сградите, рушащите се села и всеки си дърдори. Да бях някой. Няма да почвам нов абзац, никой не ме пита готова ли съм била на 20 години да се справя сама с всичко. И докато нямам търпение да започне и болезненото търсене на работа по специалността, чистим НЕобщински градинки и своднически паркове. Правим блогове, снимки и храна. Биваме част от общества. Какъв простор на умовете ! И всичко е чудесно, докато мамите и татковците са живи и здрави, със себе си можем да се справим. Ами един ден в някогато ? Себе си ли носим само.
Уводът ми способен ли е да аргументира факти? Понеже теза няма. Демографските факти са ми приятели, роднини, близки. Демографските факти отидоха в нечии чужди статистически проучвания.
АХА сме да тръгваме, не ни стиска да останем подухвани и повявани от политически и обществени настроения. И повечето ще го направят. Аз само си говоря. Това е влиянието върху младите, като до достигането на пенсионната им възраст ще отлетят еднопосочно достатъчно нискотарифни самолети, за да направите още поне 50 конкурса НЕ, по-скоро инициативи-призиви, че да остане все някой, който да участва в тях. А значението е, че сме обеззначени. Вместо за каузата, 80 процента ще пишат, заради евентуалните 200 лева. Дано някой оцени редовете, написани в работно време за поне толкова, си мислят.
Това беше огорчената перспектива. На децата, които биват утешавани с потенциала си, който например рано и най-вече късно ще бъде оценен.На иззедниците, четящи Ошо, граждани на света, жадни за знания и позитивно благосъстояние на чакрите си. Някъде някак си приближаващи се към тълпите, пътуващи на стоп. И другите, за които знам малко и най-вече, че не го искат.
Но нека пародията ни на отчаяние не ни лишава от косъм позитивизъм. Можем да разчитаме на модните тенденции. В конкретния момент започва да набира популярност най-новата модна вълна – знание в различни форми и прояви. Децата четат. Не всички, но тези, на които и без това някой би разчитал – го правят. Модерно е да си критичен към всяка информация от национален характер или медия. Нека си представим, че това прави избирателната ни пропускливост не само словосъчетание от иначе любопитните часове по биология. Никой няма да бяга от манталитета си, твърде рано е да си обещаваме чудеса, но поне с подбраната информация можем да намерим най-правилното място за приложението й. И то тук.
Ако не потъваме в слабостите си. В крайностите. Очевидните неща, които минават в ума на всеки прочел заглавието на темата затова са очевидни, за да не клишираме проблемите. Повтарянето изхабява решението още преди да е зачекнато измислянето му. А решението е винаги тъп нож. Без остриета. Просто избор.
Да си играем на опити за разсъждаване кое е по-добре или дали щастието (по-скоро просперитетът) на един или саможертвата за парче история и територия е по-важно е твърде непосилно, та чак излишно. Не съществува обективно мнение. Не вярвам. Но изборът се прави. Той, наред със стегналите куфарите си факти и онези, усърдно „раждащите“ мургави факти отиват там, в купата с фактите. А Истински насъщната ни информация бива замазана, заплюта, разлята, разкривена, видоизменена, изгорена, потулена. Дъвчим някаква пепел и се чудим кого по-напред да въздигнем като най-долен сред горните Виновен. И за да не станат като част от задължителното основно образование и миграционните процеси за усъвършенстване на още младия инстинкт за самосъхранение, е необходимо не всеки да обяснява какво е необходимо. Всички знаем какво НЕ е. Искаме от нас да излезе нещо. Концепцията на държавата е явно първо ние да излезем от нея.
Пиша Ви, за да си намеря причина да не уважа тази концепция. На много кълки се виси, докато се измисли подходяща. Остава ни се, ама ако може да остане нещо от нас. Изборът си стои и ни чака с тъпия си безперспективен поглед. „Гонени, негузни бягаме“ , преди да сме родени заминаваме.

Надизборен пост

Това, което четеш не прави от теб нищо повече, от предишното. Е, можеш да си позволиш да изпъкнеш дваж-триж пред некомпетентна аудитория. След това си си същият безспорен глупак. Дори умен, не пречи да си глупееш. Да не си признаеш подобен фактоподобен белег на човешката природа е просто примерен нюанс на същия. И четем си ние статиите, клещим се с бумагите, позатъпчем някоя имнформационна яма и сме вече компетенции.а над всички други знание-пропасти и дупки-липси - ентелегентен камуфлаж. Даже нямаме предвид безподобно малоумните, от които демонстративно се възмущаваме и съвсем съзнателно се отграничаваме. Те са „под“ нещата. Ние сме, откъдето е най-удобно за коментиране. Каквото и да правиш – биваш шибнат в знаменател. Каквото и да ядеш е неправилно. Както и да живееш е непримерно. Музиката ти не струва. За да не бъдеш анатемосан от някой виден познавач, завършил, според него, всички житейски институти, стилно четящ източниците на информация.. следва да не правиш няколко основни острореспираторни и народопсихоалкохолни грешки, като всяко движение следва да наподобява опит за улучване на студено-топлата струя на душа-мечта: Яж месо; Не яж месо; Яж семена; Не си угаждай; Носи марки; Мрази марки; Имай Айфон; Имай всичко друго, но не и Айфон; Нямай телефон; Нямай фейсбук; Снимай се; Не се снимай; Инстаграм е национално и световноосъзнато зло; Но е добре да го имаш; Прави рап; Не ставай смешен; Гледай телевизия, за да имаш какво да плюеш; Не гледай телевизия, достатъчно тъп си, за да повярваш; Имай куче; Кучетата миришат. Особено като не ги къпеш; Бъди хейтър; Обичай природата; Прави доброволчески акции; Печели пари; Откажи цигарите; Пуши трева; Наркоман; Готви; Не се задомявай рано; Ревнувай; За нищо на света не ревнувай; Имаш мнение; Кучка; Обичаш секс; Курва; Направи дом; Винаги е рано; Пазарувай втора употреба; Не бъди гнусен; Мрази образованието; Бъди индивидуалист, обичай го; Нямаш пари; При всички случаи нямаш достатъчно пари;  Прави евала; Никому никога евала; Не пиши нищо във фейсбук, освен ако не си сигурен, че е адски умно и оригинално; Никога не си поствай чалга, освен ако не е сериозен тежък суров майтап; Обичай котки задължително; Не обичай нищо; Имай фотоапарат;Забрави материалното; Не бъди скучен;Бъди моногамен; Имай татуси; Не обезчестявай кожата си; Пази се; Ебавай се с живота; Не се оплаквай; Но не показвай, че си добре; Интересувай се от политика; Не се.; Протестирай; Стой далеч от лумпени; Бъди активен; Пасувай; Ходи на театър;Наркоман; Без„арт“ педерастии; Бъди стилен; Не демонстрирай самочувствие; Не гледай риалита; Участвай в тях. Нямаш шанс

    Бъди сигурен, че каквото и да правиш, ще е грешно и всички ние компетентни хора ще сме насреща, за да ти го покажем. Ще те иронизираме, критикуваме, бичуваме. Молим те – поумней, за да правиш същото с нас.

все тъпаци за една Обединена Тъпащина

   Празноглавоние. Изчел аз всичко закони с цел свишоспускане на мисъл за неповторима и крайно постигната измама. Чул ние, че единственият начин бедният да забогатее, когато няма свръх стечение на щастия е грабеж и измамининг. Мислим аз по този тема. Съжалих за всичкото псувня по облигационно и гражданскопроцесуално право. Той мен учил за добро. За парА, под пАра. Любимото ми и сякаш единствено куче-чка се оказало лошо болно. Та наакала се една мисъл в мен. И бих направила всичко неправомерно, за да намеря начин този куче да ходи. Да живее. И сега. Най-якото от всичко. Единственото яко от всичко. Щом за този куче съм готова на деяние, може би наистина няма лимит безсъвестността ми. За разлика от човечността ми. Каквото мога да направя от мен, явно не зависи само от мен, че да бъде. Аз сме толкова обстоятелства. В един месец мой жителстване из предградията на баш вълната на живота има няколко задължителни подточки, след изпълняването на които.. всичко е възможно, но може и да не остане време. И с оглед на това, че вместо живот като на кино, той нашият взема, че си отива на кино и поради твато ми се ще поне някъв шансец да ни пожелая.
   След скоро имам рождество и се надявам някой да ми подари малък надуваем басейн за коридора. Това не е квичене в тон на беден еквивалент на грандоманщина, а скромна надежда, че кучето ще има къде да си " рехабилитира" задника. Било най-полезното. И още нещо не си мислех до вчера. Щом по-голямата част от хората, занимаващи се с развъдничество на кучета са готови дотолкова на всичко, че за 200 лева разплождат и съешават кученца с наследствени болести и щом Някой им го позволява и Този някой взема данък по 50 лева на куче за година, 20 лева за чип и т.н., следва примерно същият Този да осигури някаква минимална евентуална, постна, скромна, елементарна грижа от рода на място, където всичките тия болни животни да могат да топнат сакат гъз или нещичко, посилно на нас, простите. Ако си мечтая за много, то поне и торбички за акита по парковете няма да е крайно противна идея. Изобщо никакви пропаганди за животни или еко фасади за нечии интересчийски мераци нямат значение тогава, когато тъпотията дойде на твойта глава. Летиме ний, дорде залитнеме.


P.S. Добре че са "влогърите", BTV и всички богопомазани със знание и сетивни възприятия за природни катаклизми, наред с феновете на Световната конспирация, та да ме докоснат до истинските проблеми на света, щото тия дето си ги имаме са прекалено вмирисани.

We are all there silently coping

Законът защитавал слабоумните, не малоумните. Пък що? Няма ли в наличност достатъчно вещи лица в подкрепа и на тях/нях. Малко уредба, нормативен актец нещо. Може би тогава няма да има толкова нужда от всичко, от което сега толкова има. За всички има от всичко по нищо. Къде е състезателното начало ? Поради ква причина тук причини винаги има ? Защо се търчи, когато все се стига някъде. Койт квото, той щото. Толкова време ни спестява това наше време, че сме съвременно временни. По-често бременни. Не познавам независима тоалетна. Защо винаги, когато наистина е важна преценка, ти я дава идиот ? Как така стилът се продава в магазини и галерии ет дъ сейм тайм ? И най-вече в магазини за втора употреба. Които са всъщност най-хубавото нещо в живота ми. Донякъде и миризмата на мандарини е приятна. Това, че кучето ми влиза с мен в тоалетната значи ли, че е гладно? Как да запалиш много свещи, без стаята да прилича на обреден дом ? Сериозно продават енергоспестяваща крушка със 7 години гаранция. Много находчиво, след като можеха да работят доста по-дълго. Защото има еди-си-колко дневни чорапогащници. Затова има СПИН ? Добре, че не е часът на Милен Цветков. Така се радвам, че не успях на чуя важното напоследък. Толкова съм облекчена, че няма да получа оценка за тази огризка от съвест ( признавам, че проверих в Гугъл дали огризка се пише с "О" ). Кога най-после след сетнето хаотичните хора ще получат признание. Не им ли стига, че си нямат призвание. Това не ми пречи да обичам вкъщи да е подредено. Наистина ли хората се обграждат с предмети, защото не могат да си спомнят спомените ? Как тогава да запазя всички онези разнообразни по форма и концепция фекалии..прекрасни спомени за всичката преживяна храна ? Сигурно ако имах вана, нямаше да я ползвам. Ако някой ден се науча да си обещавам намеренията и да си спазвам обещанията ще се отърва от всички намерения. Защо всяко хубаво нещо, тия хора трябва да пречупват и като го сдъвчат толкова осезаемо и то стане урудливо до излъчване в американско ток шоу, да го изплюват и оставят да се вмирише от устните бактерии ? Кога някой ще започне да ми плаща за всичко, което не правя ? Дори едно благодаря. Толкова са гадни тия цигари, че когато ми е много гадно и искам много да звуча като Карбовски, паля и понеже изобщо не ми е готино, я изпушвам до сами филтър. Времето ми изЧита. Имам още много, но това е само дотогава, докогато не спре." Изпитвам жажда за власт ! ", казах веднъж, докато грабех всичко от хладилника и бях сигурна, че не храната прави борбата. И единствено-едничкият ми извод в този час- почивка между исков и изпълнителен процес из учебника на великия Живко Сталев е, че никога не можеш да се върнеш към основната си мисъл. Но още по-важното е, че и тя не иска. 

Дърти сокс ?!

Мръсните чорапета са като мръсните тайни.. Всеки си ги има, но пък никой не ще такова имане. И всеки жестоко мръсен чорап е корав, прав и миризлив. Цяло непродухано копеле. Страстно събираме боклуците по пътя си, мразим чехли, понеже тежат и трябва да помниш къде ги оставяш. Чистотата не е толкова красива, колкото отговорна. А мръсният чорап.. е чорап с минало. Преживял нечистотиите по земята ни и пак оцелял..hard bastard. И са герои факт, но бос да шляпаш..това е вече благодат. Не всяка "лопата" е в кондиция да стъпи върху врата на микробния под. Само едно смело крачище или тъпо, но запасено с праха за пране на леля Мария е в състояние да посрещне безжалостната земя необезпокоявано, знаейки, че не само ще пребъде, но и ще ухае на зюмбюлчета ! Красота. Чорапът спарва, чехлата притиска, пантофът е прищявка, обувката е защита с вкус на въпрос или въпрос на вкус. Бос на меко може. Бос на твърдо.. само с призвание. Born to be wild, чорапе!