Дърти сокс ?!

Мръсните чорапета са като мръсните тайни.. Всеки си ги има, но пък никой не ще такова имане. И всеки жестоко мръсен чорап е корав, прав и миризлив. Цяло непродухано копеле. Страстно събираме боклуците по пътя си, мразим чехли, понеже тежат и трябва да помниш къде ги оставяш. Чистотата не е толкова красива, колкото отговорна. А мръсният чорап.. е чорап с минало. Преживял нечистотиите по земята ни и пак оцелял..hard bastard. И са герои факт, но бос да шляпаш..това е вече благодат. Не всяка "лопата" е в кондиция да стъпи върху врата на микробния под. Само едно смело крачище или тъпо, но запасено с праха за пране на леля Мария е в състояние да посрещне безжалостната земя необезпокоявано, знаейки, че не само ще пребъде, но и ще ухае на зюмбюлчета ! Красота. Чорапът спарва, чехлата притиска, пантофът е прищявка, обувката е защита с вкус на въпрос или въпрос на вкус. Бос на меко може. Бос на твърдо.. само с призвание. Born to be wild, чорапе!