все тъпаци за една Обединена Тъпащина

   Празноглавоние. Изчел аз всичко закони с цел свишоспускане на мисъл за неповторима и крайно постигната измама. Чул ние, че единственият начин бедният да забогатее, когато няма свръх стечение на щастия е грабеж и измамининг. Мислим аз по този тема. Съжалих за всичкото псувня по облигационно и гражданскопроцесуално право. Той мен учил за добро. За парА, под пАра. Любимото ми и сякаш единствено куче-чка се оказало лошо болно. Та наакала се една мисъл в мен. И бих направила всичко неправомерно, за да намеря начин този куче да ходи. Да живее. И сега. Най-якото от всичко. Единственото яко от всичко. Щом за този куче съм готова на деяние, може би наистина няма лимит безсъвестността ми. За разлика от човечността ми. Каквото мога да направя от мен, явно не зависи само от мен, че да бъде. Аз сме толкова обстоятелства. В един месец мой жителстване из предградията на баш вълната на живота има няколко задължителни подточки, след изпълняването на които.. всичко е възможно, но може и да не остане време. И с оглед на това, че вместо живот като на кино, той нашият взема, че си отива на кино и поради твато ми се ще поне някъв шансец да ни пожелая.
   След скоро имам рождество и се надявам някой да ми подари малък надуваем басейн за коридора. Това не е квичене в тон на беден еквивалент на грандоманщина, а скромна надежда, че кучето ще има къде да си " рехабилитира" задника. Било най-полезното. И още нещо не си мислех до вчера. Щом по-голямата част от хората, занимаващи се с развъдничество на кучета са готови дотолкова на всичко, че за 200 лева разплождат и съешават кученца с наследствени болести и щом Някой им го позволява и Този някой взема данък по 50 лева на куче за година, 20 лева за чип и т.н., следва примерно същият Този да осигури някаква минимална евентуална, постна, скромна, елементарна грижа от рода на място, където всичките тия болни животни да могат да топнат сакат гъз или нещичко, посилно на нас, простите. Ако си мечтая за много, то поне и торбички за акита по парковете няма да е крайно противна идея. Изобщо никакви пропаганди за животни или еко фасади за нечии интересчийски мераци нямат значение тогава, когато тъпотията дойде на твойта глава. Летиме ний, дорде залитнеме.


P.S. Добре че са "влогърите", BTV и всички богопомазани със знание и сетивни възприятия за природни катаклизми, наред с феновете на Световната конспирация, та да ме докоснат до истинските проблеми на света, щото тия дето си ги имаме са прекалено вмирисани.

We are all there silently coping

Законът защитавал слабоумните, не малоумните. Пък що? Няма ли в наличност достатъчно вещи лица в подкрепа и на тях/нях. Малко уредба, нормативен актец нещо. Може би тогава няма да има толкова нужда от всичко, от което сега толкова има. За всички има от всичко по нищо. Къде е състезателното начало ? Поради ква причина тук причини винаги има ? Защо се търчи, когато все се стига някъде. Койт квото, той щото. Толкова време ни спестява това наше време, че сме съвременно временни. По-често бременни. Не познавам независима тоалетна. Защо винаги, когато наистина е важна преценка, ти я дава идиот ? Как така стилът се продава в магазини и галерии ет дъ сейм тайм ? И най-вече в магазини за втора употреба. Които са всъщност най-хубавото нещо в живота ми. Донякъде и миризмата на мандарини е приятна. Това, че кучето ми влиза с мен в тоалетната значи ли, че е гладно? Как да запалиш много свещи, без стаята да прилича на обреден дом ? Сериозно продават енергоспестяваща крушка със 7 години гаранция. Много находчиво, след като можеха да работят доста по-дълго. Защото има еди-си-колко дневни чорапогащници. Затова има СПИН ? Добре, че не е часът на Милен Цветков. Така се радвам, че не успях на чуя важното напоследък. Толкова съм облекчена, че няма да получа оценка за тази огризка от съвест ( признавам, че проверих в Гугъл дали огризка се пише с "О" ). Кога най-после след сетнето хаотичните хора ще получат признание. Не им ли стига, че си нямат призвание. Това не ми пречи да обичам вкъщи да е подредено. Наистина ли хората се обграждат с предмети, защото не могат да си спомнят спомените ? Как тогава да запазя всички онези разнообразни по форма и концепция фекалии..прекрасни спомени за всичката преживяна храна ? Сигурно ако имах вана, нямаше да я ползвам. Ако някой ден се науча да си обещавам намеренията и да си спазвам обещанията ще се отърва от всички намерения. Защо всяко хубаво нещо, тия хора трябва да пречупват и като го сдъвчат толкова осезаемо и то стане урудливо до излъчване в американско ток шоу, да го изплюват и оставят да се вмирише от устните бактерии ? Кога някой ще започне да ми плаща за всичко, което не правя ? Дори едно благодаря. Толкова са гадни тия цигари, че когато ми е много гадно и искам много да звуча като Карбовски, паля и понеже изобщо не ми е готино, я изпушвам до сами филтър. Времето ми изЧита. Имам още много, но това е само дотогава, докогато не спре." Изпитвам жажда за власт ! ", казах веднъж, докато грабех всичко от хладилника и бях сигурна, че не храната прави борбата. И единствено-едничкият ми извод в този час- почивка между исков и изпълнителен процес из учебника на великия Живко Сталев е, че никога не можеш да се върнеш към основната си мисъл. Но още по-важното е, че и тя не иска. 

Дърти сокс ?!

Мръсните чорапета са като мръсните тайни.. Всеки си ги има, но пък никой не ще такова имане. И всеки жестоко мръсен чорап е корав, прав и миризлив. Цяло непродухано копеле. Страстно събираме боклуците по пътя си, мразим чехли, понеже тежат и трябва да помниш къде ги оставяш. Чистотата не е толкова красива, колкото отговорна. А мръсният чорап.. е чорап с минало. Преживял нечистотиите по земята ни и пак оцелял..hard bastard. И са герои факт, но бос да шляпаш..това е вече благодат. Не всяка "лопата" е в кондиция да стъпи върху врата на микробния под. Само едно смело крачище или тъпо, но запасено с праха за пране на леля Мария е в състояние да посрещне безжалостната земя необезпокоявано, знаейки, че не само ще пребъде, но и ще ухае на зюмбюлчета ! Красота. Чорапът спарва, чехлата притиска, пантофът е прищявка, обувката е защита с вкус на въпрос или въпрос на вкус. Бос на меко може. Бос на твърдо.. само с призвание. Born to be wild, чорапе!